ПЛАНИНСКИ КУЛИНАРЕН ВРЪХ
ДДнес се качваме сред дивната природа на Витоша планина, близо до върха на Симеоново, Църквата и лифта там. Прекрасно място за разходка, особено в бягството от градските жеги през лятото, когато търсим спасителна прохлада. Вниманието ни е към едно още по-прекрасно място за посядане и похапване – “Златното агне“.
Място за разходка около пещта
Както подсказва името, става дума за традиционни български рецепти. Ресторантът е в народен, битов стил, без нищо претруфено и преднамерено луксозно. Готви се почти изцяло на пещ, като манджите се слагат още от ранна утрин. Усещането е за уютна хижа насред планината. Архитектурата напомня ротонда, като всичко е организирано именно около пещта. Тя е толкова експлоатирана в кулинарния процес, че дори крем-карамелът се прави на нея. Можем правилно да предположим, че специалитет тук е агнешкото. Но не само – заешкото също заслужава специално споменаване. Човекът-оркестър се казва Валентин Борисов. Той не само готви, но и обслужва гостите. Помагат му само няколко помощници.
Интересното е, че сходни технологични процеси в готвенето са обединени. Например, убийствено вкусният боб (с манатарки) се вари, пече и задушава наведнъж. Супите също не са за подценяване: от кокошка (с естрагон), от коприва и курбан – но не само от дробчета, а от месо.
Цар хляб
Няколко думи за пърленките, разбира се отново на пещ. Тук няма да получите запечено тънко тесто за пица с чеснов сос, сирене или кашкавал, а както се е правело едно време: питки с мая, дебелички 2-3 см, с малка дупка в средата, но не като за геврек. Пърленки са, защото се пърлят на жив огън в пещта.
И още детайли. Зеленчуците на пещ нямат нужда от реклама, но и пресните не са за изпускане, особено вкусният български домат. Бъдете сигурни, че шопската салата – кулинарната емблема на България – експонирана пред света от Балкантурист едно време, тук е безупречна.
Направи си сам
Валентин сам си подбира месото – кокоше, патешко и гъше – от ферма в пловдивско село, където животинките се хранят само с екологично чиста царевица. Той си прави сам и прясно сирене, което е различно от свежото сирене, бяло като сняг, което сме свикнали да купуваме от магазинната мрежа. Тук говорим за прясно овче и краве сирене, без оцветители, на 2-3 дни, което няма да ви остави равнодушни с вкусовите си характеристики.
Изобщо, в планината времето е спряло. Ако бързате – поръчайте си двойка кебапчета с гарнитура (и това го има!) и бягайте. Но ви съветваме да си отделите време на теферич сред природата. Няма да съжалявате – крепкото угощение в “Златното агне“ е гарантирано!
Цялостната ми оценка за Златното агне – прекрасно място за разходка
Такива места като Златното агне са на изчезване в България, за съжаление. Ръчно приготвена храна сготвена на пещ. Продукти от Български ферми и села. Нищо претенциозно. Просто много, много вкусно. Струва си да направиш резервация, тъй като персонала е оскъден и е добре да ви очакват.
