ТРЕВАТА НА ГРЪЦКИТЕ БАБИ
Д Днес си направих удоволствието да дегустирам в чисто новата Хорта и… преядох 
Първо, да ви кажа, чиста привилегия е да отидеш на ресторант в тези времена. Дори и без карантина, гостите се броят на пръсти и е далеч по-безопасно отколкото да обикаляш в супермаркета. Хорта се произнася, както го пиша, а не “Хопта”, „Ксорта“ или “Ксопта” 
Табелата е на гръцки. Намира се диагоанлно срещу Парк Център Мол-а на успоредната на булевард Арсеналски уличка Димитър Хаджикоцев.
Какво се крие зад вратата
И така, пристигнах, вързах си колелото отпред, отворих голямата масивна врата с релефна дървена табелка Дръпни/Pull и влязох. Посрещна ме приятна гледка от модерен винтидж в светли тонове по стените, столове и маси от тъмно дърво, покрити с добре изглеждащи светли шлайфери. Всички столове и пейките в далечината бяха тапицирани в свежи, светли тюркоазени дамаски. Принципно вътре през деня е светло, но въпреки това лампите светеха, което може да е разхищение, но допринася за общата атмосфера. Не е бъкано с картини, които да ти поглъщат вниманието и погледа ти може да си отпочине, макар и вътре. За декор служат стенни рафтове с дребни предмети по тях и класически дебели книги от “Граф Монте Кристо” и “Отнесени от Вихъра”, до “Записки по Българските Въстания”. Усмихнах се. Над маската, очите на сервитьорката изглеждаха усмихнати и топли. Първото впечатление е най-важното и за мен то беше добро 
Меню на благотворители
Попитах за менюто и стана ясно, че често се сменят предложенията, които са предимно от балканската кухня, но с доста добър избор от вегетариански ястия, част от които – рядко, да не кажа уникални като предлагане към момента. Имаше и обедно меню на бюджетни цени между 4 и 6лв. Менютата бяха стегнати, но дълго разпитвах и разглеждах докато си избера. Накрая се спрях на класиката Джолан с печени картофи с чаша червено вино (Далаков), омлет с хорта от по-нестандартните и печена тиква с мед и орехи за десерт. За виното, да ви предупредя – всичко е от адаша Николай Далаков, но не е като да няма избор. Вайба на мястото като цяло подчертава тренда напоследък, който е в посока на ръчно приготвената храна в домашен стил, поднесена елегантно. Страхотно добро впечатление ми направи, че от всяко закупено ястие от менюто се заделят средства за фонда “Благотворител”, лична инициатива на собствениците – Биляна и Тихомир. Чудесно!
Джолан – великан
Джоланчето, както се вижда от снимката беше щедра порция и вкусно, както и изглежда. Месото беше великолепно сготвено. Единствената ми препоръка е да се поднася с по-изявена коричка. Мисля, че ще се харесва още повече. Картофите бяха без забележки, с лека коричка, розмарин, хубав вкус и мека вътрешна текстура, нарязяни подходящо на по-едри парчета. Идеални. Ще отворя скоба да спомена, че приборите бяха много яки – изглеждаха като старо желязо и много готини на пипане. Такива съм виждал да се предлагат от приятелите ми в Resol Restaurant Solutions
Между хортата и омлета
Дойде ред и на омлета с Хорта и козе сирене. Да ви призная, не знаех какво е хорта, за това попитах. Оказа се, че е треволяк дето гръцките баби събират около дворовете и пътищата. Всичко дето става за ядене. Спанак, лопуш, коприва, лапад, лобода, глухарче и каквото има. В случая, мисля, че моя омлет беше само със спанак, но по-важното е, че беше наистина много вкусен. И се усещаше, че сиренето е козе. Ясно е, че продуктите бяха хубави, но искам да изкажа специална адмирация за приготвянето. Браво! Облизах си внимателно чинията и за финал си изядох двете тънки перца див чесън с най-голямо удоволствие. Даже си поръсих част от хапките с хубав зехтин – удачно поставен под носа ми, за да се изкефя максимално. Накрая, за да преям порядъчно, успях да сгъна и щедрото парче печена тиква с мед и орехи. Тиква, тиква, ама беше много добра! Идеално изпечена, с лека коричка, собствена сладост, хубаво поръсена с накълцани орехчета и медец. м-м-м-м-ммм. 
За пари – не ме търси 🙂
За цялото това тристепенно угощение с чаша вино оставих 35лв и да ви призная – добре беше Заедно със сметката, сервитьорката ми поднесе две сладки мини-шоколадчета с марката на ресторанта, с което си затвърди бакшиша. Спомена ми, че са две, защото съм ял като за двама 
Успокоих се от стреса, така да се каже. Сигурен съм, че, дай боже скоро да прескочим пандемията, това място има голям потенциал за развитие. Пожелавам успех от сърце! 
Това беше от мен. Приятно е да дегустирам, но описвам всичко с надеждата, че ще е полезно и за вас. Ако е така, моля да ме подкрепите с един лайк на страницата ми Очилатите Дегустатори или с един коментар,, по-долу. Благодаря!
