БЪЛГАРСКАТА КУХНЯ НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

В В края на октотмври открих едно ново за мен място с готвена храна за обяд и за вкъщи със закачливото заглавие Мистър Кук (Mr. Cook). Намира се на ул. Цар Асен 42, стотина метра по права линия от паметника на Алеко Константинов, подпиращ един от фенерите в началото на Витошка, до метрото. Препоръчаха ми го колеги от коуъркинга, където работя и с бодра стъпка започнах да го посещавам с изследователска цел. Сега, когато ресторантите са полупразни и пред затваряне заради Ковида, тези капанчета са истинско спасение за гладните души, търсещи повод да се разделят с офиса за един час и да разтъпчат крачета до някоя привлекателна вкусна дестинация, която им е наблизо и по джоба. Вкусни ястия могат да се намерят на много места, особено в центъра на София, но вкусни и достъпни си е предизвикателство. 

Бранд: Mr. Cook
Адрес: ул. Цар Асен 42
Работно време: 12:00 – 16:00

Капанче, което го няма на картата

С изключение на хората от квартала, едва ли някой е чувал за Mr. Cook. Няма го във foodpanda, takeaway или друг сайт… И на Google картата го няма даже, а съществува от 5 години. В 100 метра околовръст могат да се преброят сигурно 10-ина места с предлагане на обедна храна и малки ресторантчета, но никъде няма да видиш опашката от чакащи на тротоара усмихнати хора, които си коментират доволно и търпеливо какво ще си поръчат, докато четат вълнообразните редове с червен флумастер върху бялата дъска, подпряна на перваза на прозореца. Тези хора знаят къде отиват. Е, почнах да ходя и аз. 

Българският готвач

Има една приказка, че когато харесваш готвача, харесваш и какво готви 🙂  Човекът, който предизвиква опашките без оплакване от чакащите се казва Иван Радивоев, на трийсет години, боксьор (спечелил всички възможни купи от национален мащаб), собственик и на зеленчуковия магазин срещу Mr. Cook, и баща на две момчета. Реших да го интервюирам и да ви запозная с него, защото, ако трябва да дефинирам есенцията на Българската кухня в един пример – това е той. Нашата малка страна е на кръстопътя между изтока и запада и това е оказало голямо влияние върху кулинарното ни наследство и култура. Кухнята ни е исторически фюжън благодарение на този факт и Ванката е ярка демонстрация как се случва този процес дори в наши дни. 

С любов към храната

Когато става дума за домашна кухня клишето е, че всеки готвач се е вдъхновил от готвенето на баба си/дядо си. Такъв е случая и с Ванката. Най-вкусните ястия в детството си е ял в чиниите на баба си. В разказа му се преплитаха сладки спомени от трънския край, където са корените му. Той завършва спортно училище, после НСА и става боксьор.  С напредването на спортната кариера му става ясно, че в България със спорт трудно се храни семейство и той решава да отвори магазин за плодове и зеленчуци, за да си осигури  по-стабилни доходи. Тази крачка му дава възможност, в продължение на четири години, да се научи да познава отлично даровете на природата – кой плод или зеленчук е добър и кой – не. Любовта му към храната, обаче започва да надделява и той се впуска в приключението да ѝ се отдаде с цялото си сърце. 

По пътя към майсторлъка

Началото е трудно, защото Ванката не умее да готви професионално и стартира Mr. Cook с наети готвачи, които му създават ядове за всяка промяна с лайтмотива “ти не я разбираш тази работа. То не става така” и т.н. Постепенно разбира, че няма как да върви напред без да изучи готвенето сам и се записва да учи в „Европейска Академия за Обучение и Развитие“. Преподава му шеф Галина Василева, бивш главен готвач в хотел Метрополитън. Ученето и практиката му доставят истинско удоволствие и той напредва бързо. Изпитва благодарност и огромно уважение към Галина и комисията. На практическите изпити често присъства и шеф Иван Манчев, който му помага в бизнес аспектите на кулинарното изкуство.

Първоначално предположих, че е завършил международната академия HRC, но Ванката сподели, че английския език му е трудна за прескачане бариера. Фен е и на шеф Андре Токев, но стажовете при него имали гъста програма от 12 часови смени, което също не можел да си позволи. В крайна сметка, с много перипетии, със спортно постоянство, дисциплина и голяма любов към храната нашият боксьор поставя началото на малкото капанче Мистър Кук в сегашния му вид.

Триото на успеха

На пръв поглед заведението е съвсем обикновено – няколко семпли маси, витрина с готвени ястия, дъска с менюто, тоалетна и телевизор (със случайна програма) на стената. И все пак има детайли, които правят впечатление. Например, разноцветните чинии, в които сервират ястията, металните, а не пластмасови прибори, липсата на силни миризми в помещението… Най-въздействаща е страхотната българска ръчно приготвена храна в домашен стил, предлагана лично от майстора и задружния екип – баща му и очарователната синеока Лейля (Leila). Много еклектично трио, което излъчва положителна енергия и тих професионализъм.

Ванката е здрав, набит и мургав, с изцяло татуирана лява ръка и спортни дрешки. Винаги е тих и внимателен с клиентите, не говори много и излъчва смирение. Лейля е млада и енергична, с детско излъчване и обезоръжаваща добронамереност. Не можеш да отсъдиш лесно отстрани кой е шефа, защото и двамата са еднакво отдадени на работата и да те обслужат по най-добрия начин. Баща му се появява рядко пред очите на хората и никога не говори. Той има важната функция да дойде най-рано от всички и да извади маринованите тави от хладилника да се темперират преди да почнат да се готвят бавно четири часа в конвектоматите.

“Обичам това което върша, много съм щастлив от това, което правя”

Основната причина да ви разказвам за Mr. Cook е, разбира се, храната в домашен стил. Иде реч за есенциалната българска кухня – уникалният микс от влиянието на изтока и запада, който е оформил кулинарните ни традиции през последните 5-6 поколения и ехото отвъд тях. Чисти и пресни продукти, повечето отгледани в родната ни земя и други, които внасяме, но постепенно са заели трайно място на трапезата ни. Не става дума само за пиле с ориз, кюфтета по чирпански и мусака. Тук можете да опитате бавно печени джолани с коричка, крехък свински врат, бавно готвени ребра, прекрасни печени картофи, чудесно овкусени салати, туршии (поне 2 вида), вкусни безмесни ястия, даже супер храни – уникалните кюфтета от киноа, яхнии с нахут и много други ястия, които може да си мислите, че не са български, но само преди да сте ги опитали.

Начина на приготвяне има огромно значение. Ванката побългарява всичко в най-добрия положителен смисъл на думата. Например, лазанята болонезе (от прясна паста) той я залива с гъбен сос. Да, няма такава оригинална италианска лазаня, но оня ден свърши за половин час. Има и наденички с пържени яйца, защо не?! Тук се завъртат скумрии, пъстърви, лавраци, ципури и понякога акула. Тук съм опитвал едни от най-вкусно сготвените оризи, включително и черен. Прясното и киселото зеле са такива, каквито очаквате да бъдат. Сосовете пък са истински специалитет – Ванката ги сгъстява без брашно и много обича да ги приготвя като добавка към определени ястия. Разгледайте снимките, които успях да щракна, но имайте предвид, че на живо храната е наистина неустоимо вкусна, чиста и здравословна, каквато се предполага, че трябва да е, когато е правена с любов и вещина.

“Ние трябва да се радваме и да сме горди, че сме се родили на тази земя, защото имаме абсолютно всичко, за да бъдем щастливи. Едно от нещата, с които трябва да сме горди, това е храната. Храната ни е изключителна”, Иван Радивоев

Щедрост за усмивки

Цялата палитра от забележителни български вкусове заедно с добронамереното и приветливо обслужване се допълва с плащането на сметката. С ръка на сърце ви споделям, че ми е изключително трудно да похарча повече от 10лв, при положение, че си поръчвам 4-5 неща с риск да преям, а очите ми са гладни…

Тук можеш да си хапнеш вкусна супа с хляб за 2лв и ще се заситиш доволно. Можеш да се поглезиш за 6лв, а може и да пируваш, както правя аз за 9-10лв. Качествата и вкусовете на храната са изключителни. Хората хапват на място и отделно си пълнят по една чанта с кутии вечеря за вкъщи. Аз си поръчвам в голяма чиния от всичко, което мога да опитам и каквото не се събере – в допълнителни чинии. Никога не са ми правили забележка, че примерно винения кебап върви само с ориз (защото така е калкулиран). Отделно, Ванката рядко премерва порциите (разбирай слага повече), защото обича да вижда усмивки. Чувстваш се като удома си. 

“Аз съм на мнение, че не е задължително качеството да струва много скъпо. Трябва да не си грандоман и да си кажеш, че просто ще спечелиш по-малко от порцията”, Иван Радивоев

Супи – 2лв
Ястия – 3-4лв
Специални – 5-8лв
Десерти – 2лв

Най-добрите от най-добрите

Е, не винаги всичко ще ви е по вкуса, но винаги има достатъчен избор, за да си наградите вкусовите рецептори подобаващо. Ето и кратък списък с топ ястията, които съм дегустирал до момента и които са на изключително високо ниво:

• Печени карофи на фурна с коричка и малко сос
• Бавно печен свински джолан с коричка и гарнитура по избор – печени картофи, зелена салата, ориз, може и всичко заедно
• Кюфтета от киноа (аз по принцип не обичам киноа, но вече съм фен) 
• Крем супа от червена леща, босилек и тиквени семки – връх.
• Заешко с ориз – връх (с девисил е, без майтап)

Спирам до 5, останалото оставям на вас. Десертите не ги споменавам, защото са в начална фаза и тепърва ще ги развиват. Те изискват допълнително оборудване. Все пак, тиквеника и крем карамелът с тиква не са за изпускане 😉

Подкрепата на ближния

Не можах да се сдържа да не попитам Ванката как намира баланса между личния живот и бизнеса. Отговори ми болезнено откровено и просто: “Няма баланс. За съжаление, ощетявам тези, които най-малко заслужават да бъдат ощетени, въпреки, че го правя за тяхното благоденствие и спокойствие”. Подобно на Йонко и Даци от сръбския ресторант Котилото, Ванката има зад гърба си желязна опора – жена героиня. “Благодарен съм, че имам човек до себе си, който ме подкрепя” – споделя той, с топлина в гласа.

Откъде идва вдъхновението

Отговорът на въпроса “Как си актуализираш менюто?” разкрива още един важен ракурс от кулинарната ни действителност, че връзката клиент – готвач е двупосочна.

– Много често питам хората какво харесват и те ми споделят какво са опитвали и какво предпочитат. Тези, с които съм по-близък направо ми предлагат да сготвя нещо по тяхно желание. Следя, разбира се и тенденциите, публикувани в Интернет. Интересувам се и какво се предлага в местата около мен. Експериментирам. Търся обратна връзка постоянно и се вслушвам в забележките.

“Наградата са ми клиентите, които въпреки опашката остават да изчакат и ако е свършило нещо ще вземат от това, което е останало, защото аз съм го направил. Имам много такива клиенти и ми е трудно да изразя всички топли чувства и благодарност, които изпитвам към тях”, Иван Радивоев

Епилог на надеждата

За жалост през последните няколко дни пандемията отново ни натисна и опашките пред Мистър Кук изчезнаха. Въпреки това си има мини опашка от няколко човека вътре, дошли да си доставят радост с вкусната българска храна на Ванката, предимно за вкъщи. За мен беше чест и удоволствие да проведа този разговор и да го споделя с вас.  Ето ги и последните ми два въпроса към моя забележителен събеседник:

– Какво мислиш за Ковид ситуацията?

– Нека да сме оптимисти, ще свърши и това. Много е важно хората да се държат и да не рухват психически. Да няма истерии и да разграничават предпазливостта от страха. 

– Какво послание ще кажеш за финал на нашите читатели?

– Прави ми впечатление как много хора избягват чесъна… Ако мога да си позволя да дам съвет, той е: Тези ястия, които изискват чесън… просто трябва да имат чесън 🙂 Бъдете здрави!

Последни думи

Благодаря, че изчетохте до край статията ми. Ако подкрепяте дейността ми в намиране на характерни и значими кулинарни дестинации – ударете един лайк на фейсбук страницата на Очилатите дегустатори.