ДЕГУСТИРАХ В THE REVOLUTIONARY

П Посрещнаха ме професионално любезно и ме настаниха да изчакам приятеля си, защото закъсняваше. В ресторанта имаше и хора от хотела, и в 21:00 беше доста пълен. Хубаво е да си в ресторант, където има хора. Усеща се социалната подкрепа на избора ти за място.
Посуетих се къде да си оставя якето и явно са ме видели от персонала, та дойдоха да ми покажат къде да го закача. Надявах се да го вземат и да свършат тази работа вместо мен, но нещо не се разбрахме. Минаха повече от 15 минути.. приятелят ми закъсняваше повечко, но и никой не дойде да ми предложи нищо… поне една вода . Както и да е.

Успях с търсещ поглед да хвана погледа на сервитьор и…щастие – дойдоха да ми обърнат внимание.

Хубаво е да ти обръщат внимание. Почувствах се добре. Разпитах за водата – имаше италианска газирана и малко преди да я поръчам си смених мнението – „Всъщност, донесете ми едно кафе. Не без кофеин, но късо.“ Личеше си, че сервитьорката е усетила нетърпението ми от чакането, защото беше доста активна и каза: „Ей сега идва кафето“– и изчезна в една врата.

Минаха още петнайсетина минути, в които я виждах да минава, но кафе – йок.

Вече посягах към якето си да си тръгвам, когато получих съобщение от приятеля ми: „Кокич, там ли си? Идвам.“ Понечих да му отговоря, че ще тръгвам, когато изненадващо момичето се появи с късото кафе. Останах и казах да поръчва менютата. Тя видимо се притесни и ми предложи да донесе предварително хлебче със зехтин като амюз да не стоя на празна маса. Съгласих се с благодарност.
Само след две минути хлебчетата, паничките за зехтин и самият зехтин се появиха пред мен като награда.
„Кафето е от нас. – каза момичето – Извинявам се за забавянето.“

Последва приветлив разговор около темата за екстравърджина. Скоро се появи приятелят ми и вечерта мина чудесно. Практически затворихме заведението, може да се каже.

Отново се почувствах добре и обгрижен

Бяхме избрали менюта с месо. Пих чаша червено Примитиво със салатата и розе с основното – телешки език натюр. Може да ви се стори странно, но си харесах перинга. Салатата беше революционна. Имаше толкова много сос, че практически наподобяваше на студена яхния. Лошо няма. Беше вкусна. Основното имаше интересен зелен гъст сос на дъното на чинията, под спанака, но го открих едва, когато преполових ястието. Най-много от всичко ми допадна десерта – Мус от млечен шоколад и лешникова пралина, център от лешникова пралина с пипер и кестенов кейк. Комбинацията между текстури и вкусове беше прекрасна.

The Revolutionary Dining Room & Bar
Площад „Васил Левски“
Раб. време: 12-23

Изводи няма да правя.

И без това повечето хора гледат само снимките и няма да стигнат да четат до тук . Има ли надежда за файн дайнинга? Сигурен съм, че тези, които работят в ресторантите се стараят. Просто времената са такива. Оставихме бакшиш.

Ники Коев, очилатият дегустатор

ПРАЗНИК НА ВИНОТО ОТ БАЛКАНИТЕ

Манола Атанасова

Дегустатор по душа, дизайнер по призвание, фотограф на безценни моменти и любител на пътешествията и хубавия живот.

Виж всички публикации