ДЕГУСТИРАХ В THE REVOLUTIONARY
Успях с търсещ поглед да хвана погледа на сервитьор и…щастие – дойдоха да ми обърнат внимание.
Хубаво е да ти обръщат внимание. Почувствах се добре. Разпитах за водата – имаше италианска газирана и малко преди да я поръчам си смених мнението – „Всъщност, донесете ми едно кафе. Не без кофеин, но късо.“ Личеше си, че сервитьорката е усетила нетърпението ми от чакането, защото беше доста активна и каза: „Ей сега идва кафето“– и изчезна в една врата.
Минаха още петнайсетина минути, в които я виждах да минава, но кафе – йок.
„Кафето е от нас. – каза момичето – Извинявам се за забавянето.“
Последва приветлив разговор около темата за екстравърджина. Скоро се появи приятелят ми и вечерта мина чудесно. Практически затворихме заведението, може да се каже.
Отново се почувствах добре и обгрижен
Бяхме избрали менюта с месо. Пих чаша червено Примитиво със салатата и розе с основното – телешки език натюр. Може да ви се стори странно, но си харесах перинга. Салатата беше революционна. Имаше толкова много сос, че практически наподобяваше на студена яхния. Лошо няма. Беше вкусна. Основното имаше интересен зелен гъст сос на дъното на чинията, под спанака, но го открих едва, когато преполових ястието. Най-много от всичко ми допадна десерта – Мус от млечен шоколад и лешникова пралина, център от лешникова пралина с пипер и кестенов кейк. Комбинацията между текстури и вкусове беше прекрасна.
The Revolutionary Dining Room & Bar
Площад „Васил Левски“
Раб. време: 12-23
Изводи няма да правя.
И без това повечето хора гледат само снимките и няма да стигнат да четат до тук . Има ли надежда за файн дайнинга? Сигурен съм, че тези, които работят в ресторантите се стараят. Просто времената са такива. Оставихме бакшиш.