fbpx

НАЙ-ДОБРОТО НОВО МЯСТО ЗА 2022

П През миналата година (2022) посетих и дегустирах доста нови и интересни ресторанти, но едно място изпъква измежду останалите със своя чар, оригиналност, вкус и гостоприемство. Този път е извън София.

Пролетни апетити

Тъкмо бяха нацъфтели люляците, когато моите приятели и почитатели на кулинарните театри М и Н ме изненадаха с неочаквана кулинарна ваканция с преспиване в северозападналата 🙂 част на България. Бяха изминали едва 6 месеца откакто мястото функционираше и вече се разчуваха хубави отзиви от първите възползвали се. 

На северозападната граница

Селцето, което посетихме се казва Стакевци и е на границата със Сърбия в района на Белоградчик. Китното и красиво място, в което някога е кипял “турлашки” живот в близо 200 къщи сега се е превърнало в “ритрийт дестинация”, благодарение на няколко ентусиаста, един от които е шеф Филип Захариев. “Файн дайнинг” ресторантът се нарича Она̀ (ще рече “тя” на западен диалект) и работи само с предварителни резервации за вечеря. Преживяването е немислимо без преспиване, затова си отделете 2 дни. 

 

Щастието започва от пътешествието

Пътуването на запад – около Белоградчик и отвъд е изключително зареждащо. Самите гледки ти добавят автоматично “една чертичка” към батерията. Она̀ се намира в началото на селцето, но когото и да попиташ ще те упъти. Концепцията включва използване на местни зеленчуци, отглеждани в непосредствена близост, риба от близката река и животни от съседните ферми. Всичко е сезонно, екологично и вкусно, а ястията са изискани, с отлични презентации и приготвени майсторски с поне 3-4 кулинарни техники.

Вината, които се съчетават по отделно с всяко от ястията са също от съседната Боровица – изключителни бутикови къси серии. Просто е задължително да се отбиеш и там пътьом… Ще имаш шанс да опиташ и креативни продукти без етикет. 

Менюто или атмосферата?

Лично аз не мога да разделя менюто от останалата част на преживяването, защото Филип, неговата половинка Яна, останалата част от екипа и цялата положителна енергия на мястото със сигурност влияят на вкуса и удоволствието от вечерята. Все пак, поне, ще ви напиша какво бе шест степенното ни меню (за моя изненада не беше написано никъде и трябваше да си водя записки). 

 

    1. Севиче от пъстърва

      сладък картоф, червен лук, малко ягода, малко компот от праскова и най-отгоре е хайвера на пъстървата. Сигурно се досещаш, че рибата беше уловена през деня от съседната река. За наш късмет пъстървата беше с хайвер, така че опитахме и него. 

      Севиче е вид студено
      готвене с помощта на
      цитруси и билки. Сокът
      от лайм например
      предизвиква достатъчно
      протеинова денатурация
      (готвене), за да придаде
      по-твърда структура на
      рибното месо.

      Не мога да твърдя, че севичето от пъстърва бе любимото ми кулинарно преживяване, но успя да предизвика достатъчно силно слюнкоотделяне, изпълни устата ми със свежест и силно възбуди апетита на компанията ни в очакване на следващия корс. Не си записах виното, но спомените ми от перинга са положижтелни. 🙂 Както споменах и по-горе, всички вина от вечерята бяха от Боровица – място, до където си заслужава да се отбиеш и заради местната мандра, от която беше кашкавала за четвъртия корс 😉

    2. Телешки тартар върху тутманик

      сотиран в масло, картофен чипс и дехидратиран жълтък. Хрупкавият жълтък и чипса прекрасно хармонираха с тартара и тънкия тутманик. Чиниите в които ни поднесоха ястието бяха съвършени в своето несъвършенство 🙂 Всяка хапка съчетаваше трите текстури – хрупкавата чипсова поръска, влажността и крехката мекост на тартара, и балансиращия слайс тутманик сътворен с овче сирене и овче кисело мляко от съседното село. Поднесоха ни го с розе.

    3. Целина

      корен от целина, приготвена в тесто, омесено с много сол и сено. Сосът е подобен на френския Барбан, но вместо бяло вино се използва сок от целина, окислен леко с лимон. Зелена ябълка, потопена в карамелизирано масло и пуканки от елда. За разкош, отстрани Филип бе добавил малко магданозено олио – разбирай малко магданоз пасиран в екстравърджин зехтин. За моите приятели, това бе най-впечатляващото ястие от цялата вечеря.

    4. Дунавски сом със сос от манатарки

      поръсен с твърдия кашкавал от Боровица и малко орехи. За пръв път дегустирах твърд български кашкавал. Трудно е да го опиша отделно, но с ястието се комбинираше перфектно. Сосът беше феноменален. Лично на мен това ми беше топ ястието.

    5. Сорбе

      за изчистване на небцето и подготовка за магрето

    6. Патешко магре със сос от ягоди

      балсамико и малко от виното към ястието, гарнирано с вариации от моркови – печен морков, пюре от морков и малко пудра от листата на моркова

    7. Баница с локум

      корите са направени като канелони, изпечени на фурна с малко масло, захар и лешници. Желе от ревен и ягоди, полято с консуме от ягоди. Отгоре е поръсено с лиофилизирани ягоди и малко магданоз.

    8. Още един десерт,

      който не успях да си запиша. Бях се увлякъл в сладки приказки, а и виното вървеше добре. 🙂  Не помня дали имаше пълнеж (вероятно да, щом ни го сервирах ас лъжица). Върху основата имаше къпини, малини и още лиофилизирани плодове, може би ягоди. Най-общо казано горски плодове.

Кой е Филип Захариев?

За Филип има публикувани истории в мрежата, най-вече за периода, когато е работил като готвач из цяла Скандинавия, включително и в най-северния ресторант в света, намиращ се на невероятното място Свалбард. Аз лично не съм запознат с този му период и мога да кажа само като какъв аз го познавам – Млад, предприемчив и ведър човек, който се мотивира от предизвикателствата и е изключителен майстор в кухнята.

Начинанието му в Стакевци е отвъд храната, файн дайнинга и Мишленовите концепции за ресторант. Филип е наясно какво предлага – цялостно преживяване свързано с кулинарното изкуство сред чистотата, енергията от природата и докосване до културата на хората от северозападния Балкан.  На масите в Она̀ се споделят незабравими истории, емоции и човешки енергии. Ето наколко цитата, които ще дооформят предварителната ти представа за Стакевския шеф:

„Прибрах се и срещнах невероятни хора, които имат същото виждане като мен и които ме подкрепят. Хора, които се борят със зъби и нокти да направят бъдещето на тази страна и Северозападния ѝ край по-добро и по-цветно.“

„В нашия край най-силни сме на вино и риба. Смея да кажа, че наистина разполагаме с най-интересното и най-добро вино в България, повярвайте ми.“  

„Стараем се хем да не вкараме излишни техники, ей така, просто за да звучи по-претенциозно, хем пък да е неочаквано.“

Да теглим чертата за пара̀та

Ударете ни едно рамо!

Ако харесвате каквото
правим, моля подкрепете
ни на Ko-fi с по едно кафе.
Безплатен обяд няма…
и за нас. 🙂 Благодарим!

Цената на преживяването беше 340лв/ човек, което вкючваше многостепенната гала вечеря с вино-перингите и нощувка в съседната къща като комплимент (подариха ни и по чифт домашни терлици за спомен)

Вечерта бе дълга и премина в оживени разговори и мнения за храната, почивката и хубавия живот в компанията на самия Филип и още една двойка, дошли по повод на рожден ден.

Добро утро в Стакевци

След като шоуто приключи, виното се оказа предостатъчно, за да успея да заспя моментално, след като положих глава на възглавницата. Нощта премина за миг и рано сутринта се събудих бодър и свеж с усмивка. Плиснах си студена планинска вода на очите и се запътих към кафенето на центъра, чиито инериор е в стил късен соц с изключителна декорация на тема футбол.

Стакевското кафе/пивница се отоплява с централно разположено кюмбе, чийто извисяващ се кюнец визуално разделя 3D логото на Каменица от карикатурата-плакат на Христо Стоичков. Явно стопанинът на пивницата е футболен фен, защото цялата стъклена витрина на кафенето бе покрита с „перде“ от футболни шалчета на различни европейски отбори. Вътре хората отпиваха сутрешно кафе на малки глътки и обмисляха как ще им протече деня. Навън природата наоколо звънтеше от чистота и блестеше от сутрешните капчици роса.

На изпроводяк сгънахме по няколко парчета баница със сладко, айрян и кафе. Тръгнахме си сити и щастливи.

Цялостната ми оценка за Она̀

Кулинарен туризъм от най-висок клас. Истинска приятна изненада на кулинарната карта на България. И с повод и без повод си заслужава да посетиш този проект поне веднъж в живота си.

ХранаОтлична кухня
ДизайнЕтно файн дайнинг
ОбслужванеМного добро
ЦенаВисока

Благодарим, че прочете до края. Ще сме признателни, ако ни удариш едно рамо за подкрепа

ПРАЗНИК НА ВИНОТО ОТ БАЛКАНИТЕ

Николай Коев

Експерт по заведенията и забавленията. Интересува ме светлата страна на живота и хората, които искат да направят света по-добро място. Мисията ми е да помогна да откриете интересни заведения и места, където можете да си изкарате добре и да се порадвате на живота :)

Виж всички публикации

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *