Атмосферата е приятно забързана и се чуваше българска, английска и италианска реч. Готино. Като преживяване е типично ърбън-сити-номадско усещане. Сървисът е професионален – от две сервитьорки, които изричат съобщения като от радиоуредба, без да те поглеждат много много. Очевидно са натоварени от честотата на поръчките и комуникациите, но ако случиш да им хванеш погледа, влизат с приятна усмивка и разбиране в разговора по поръчването. Зад тезгяха е разположен майсторлъка по приготвяне на пиците, поверен на вещите умения на 4 мъже и една жена с помощни фунции. Пиците струват по 9-10 лв., а чашата вино – 5.

Аз естествено си поръчах пица с името на заведението – “Franco”

Оказа се солено-сладка, с моцарела, Прошуто крудо, сладко от смокини, Грана Падано, бейби рукола (доста от нея) и балсамова редукция. Да ви призная, много ми се услади. Впечатлен съм от хрупкавостта и вкуса на тестената част, както и от комбинацията с покриващите продукти. Пицата определено е от висок клас за хора с развита култура по въпроса. Така че, без да преувеличавам, пиците тук са с характер и се отличават от общия фон. Заслужава си да ги опитате.