ИНДОНЕЗИЙСКИ КУЛИНАРНИ ПРЕЛЕСТИ НЕ КЪДЕ ДА Е, А НА САМАТА „ВИТОШКА“
ППосещаваме индонезийски ресторант Raja Bali (превод: Кралят на Бали) в много знаков ден – 15 септември – и покрай щъкащите ученици и провеждащата се наблизо Алея на Книгата изглеждаме очилати и начетени.Но ние наистина сме си Очилатите Дегустатори и действително сме начетени (и нахранени) за тайните на добрата кухня!
По-централно няма
Поседнали сме на една тиха, миниатюрна, прохладна тераска-бижу в сърцето на София – пресечката на “Витошка“ и “Парчевич“. Готвачите тук са двама – Марто и Иво, но при нас е Шеф-Майсторът Мартин Андонов. Изглежда млад, но с изненада и възхита разбираме, че от близо 15 години е в занаята. Споделя, че не той си е намерил професията, а тя него, както впрочем са го намерили и собствениците на ресторанта. Именно Иво ще ни разкаже как са избрани и сглобени предстоящите ястия …
Направи резервация в Раджа Бали
Започваме със Супа със скариди (плътна зеленчукова крем супа със скариди, характерни люти чушки и пролетен лук). Сякаш самата Индонезия се е сгушила в чинията. Тук са типичните й вкусове в хубава, запомняща се текстура. Все едно си там. Долавя се присъствието на целина и кромид. Сервира се топла. Лютивичка е, каквато е по начало цялата индонезийска кухня. Интересното е, че и тази супа, и останалите специалитети са леекичко адаптирани към родния вкус, т.е. не са чак толкова люти. Всъщност, това е практиката в повечето източни ресторанти, навсякъде по света. Идеята е не да е по-малко автентично, а да е повече вкусно на клиентите.
Скариди и скариди
Време е да опитаме и стартера Наси горенг със скариди (традиционен балийски ориз със скариди, сладък соев сос, люти чушки, яйце и зеленчуци). Явно скаридите са на почит тук, или по-скоро там в далечна Индонезия. Аз разглеждам занесено и примляскващо, с апетит и нетърпение, ястието: то е цветно и определено добре аранжирано; виждаме централна композиция в квадратна черна чиния; топка ризото в средата, кафеникава на цвят; поръсена с чушка, пресен лук и чипсови стърготини. Оризът е обиколен от свежи зеленчуци – резени домат и краставица и причудлива бяла пяна – познайте, пак от скариди. За финален акцент – едно яйчице. Изобщо – пир за сетивата – зрителни и вкусови. Шеф Марто ни разяснява, че това са си местни продукти и натъртва на специалния соев сос.
Характерното за индонезийската кухня са силните подправки, например типичното местно къри, което не може да се сбърка с друга кухня. Тяхното солено и сладко също е несравнимо. Любопитното е, че ползват кокосово масло и, забележете, не бяла захар, а тръстикова. Не е голям проблем да прекалиш с нея. Тя не тежи толкова и спокойно можеш да усетиш и останалите присъстващи вкусове. Или, онова, което за нас е здравословно, за тях е традиционно. Яко!
Тайландска трева
Основното е Ребра по балийски (сочни свински ребра с традиционен сладък балийски сос, сервирани в компанията на хрупкава салата). Впечатлени сме, че се поднася върху огромно бананово листо, присъщо за Индонезия. Вместо чинии, там ползват тъкмо такива листа.
Направи си Индонезийска резервация
А десертът е Лепкав оризов панданг с билков мед. Панданг всъщност е Тайландска трева. Тя придава характерен вкус и зелен цвят. Забавното е, че от другата страна на “Парчевич“ е именно Тайландското консулство. Днес освен Индонезия, явно консумираме кулинарно и Тайланд.
За финал нека отбележим, че порциите са големи и ако посетите ресторанта, ще се заситите подобаващо. Ние вече го направихме. Направете го и Вие!
Цялостната ми оценка за Индонезийски ресторант Raja Bali?
Ресторантът е твърде нов, но като дебюд се справя чудесно. Кухнята е не само екзотична, но си заслужата. Тези от вас, за които Витошка е пренаселено място, си резервирайте места на малката, романтична и тиха тераса на втория етаж.
